Тайнственият град на магията

-Еврипид,къде си сложил дневника ми?Беше точно тук на нощното ми шкафче.

-Фройд,мой човек.Не помня знаеш,че съм костенурка,която забравя.

-Еврипид,сто пъти съм ти казвал да не ме наричаш мой човек.Аз не съм човешко същество,аз съм костенурка и то една от най-древните.Заслужавам обръщение,което ще подхожда на интелигентността ми.Знаеш,че съм автор на приказки.Виж хората отново са нетърпеливи да чуят поредната,а ти си забравил къде е дневника ми.Нечувано!Наистина понякога се чудя как така сме братя.Може би аз съм осиновен.Само това е обяснението.

-Фройд,стига си мърморил,мрънкало.И без това дневникът  ти не ти е необходим.За мое нещастие знам наизуст всяка една твоя история.Та нали и аз участвах в нея.Освен това хората обичат мен повече.Аз съм забавен,красив,чаровен,неповторим,а ти си само умен.В този случай се осланям на математиката.

-Чудесно!Като си толкова неповторим,разкажи я ти.Аз излизам,защото в този момент не желая да разговарям с теб,Еврипид.

-Съжалявам приятели за тази сцена.Знаете ги роднините.Колкото и да ги обичаме,понякога ни пилят нервите,а моят брат е от тези любими мои,които направо ми разрязват нервите по няколко пъти с ръждясал трион.Както и да е,днес се пада на мен честта да ви разкажа поредната история.Както може би си спомняте,последният път Фройд ви разказа за майката на Алеса и нейните братя и сестри,които заживяха в Тайнствения град на магията.Затова,за да не се чудите какъв е този град и от къде се е появил ще ви разкажа историята му.

Преди повече от 100 милиарда години,когато нашите древни предци от костенурско потекло обитавали тези земи ,имало едно царство на изгубените души.Наричали го така,защото всеки един от жителите му не бил приет подобаващо в своите земи.За всички останали обитатели на нашата скромна земя,те били различни и затова се налагало да ги изпращат в това царство,където те трябвало да се научат да живеят със собствените си различия.Царството на изгубените души,обитавано предимно от чудаци,се славело като едно злокобно място,с което плашели малките деца.Истината обаче била друга.Всички тези изгнанници,които живеели там,всъщност били обикновени същества с необикновени способности,които плашели всеки един,който се бил докоснал до тях.Главният герой на нашата история се казва Бару.Бару бил роден в знатно семейство приближено на краля в страната,която граничила с този злокобен свят.Още от раждането си Бару имал необикновени способности.Той можел да прочита душите на хората и така разбирал,кой е добър и кой е лош и имал способността да излекува,всяка една лоша душа.Докато пораствал, нашият Бару не осъзнавал мощтта на своя талант.Както всички нормални деца в кралството неговото любимо занимание било да си играе с шутовете Снежко и Смешко,които всъщност,драги читателю,били прародителите на героите ни от първата история.Снежко,бил сериозен и отговорен,неговото чувство за хумор,всъщност се определяло от всички, като интелигентен подход за разговор.Докато неговият най-добър приятел Смешко,бил един от най-забавните човеци на земята и попилявал от смях всеки един жител на града.Всяка сутрин Бару,още със събуждането си отивал да полудува със Смешко.Техните забавления граничели с лудост.Един от номерата им бил- Снежко,докато още спи да нарисуват лицето му с цвят от роза,да скрият гребена на кралицата и да сложат в сутрешното мляко на царя, солена утринна роса.Не можете и да си представите каква суматоха наставала в двореца.Снежко се разхождал цял ден изглеждащ като придворна дама,царицата в главата наподобявала вид на оскубана катерица,ударена от ток,а кралят тичал насам,натам в опити да не си изповръща червата.

Годините минавали,Бару пораствал и станал красив и снажен младеж.Девойките в кралството умирали за неговото внимание.Той от своя страна не ги забелязвал.Сигурно ще си помислите,че имал други предпочитания,но това съвсем не било така.Истината била,че Бару се страхувал от близост,защото знаел,че всеки, до когото се докоснел бил прочитан от него като книга,а това е способност,която може да изплаши и най-смелите мъже.

Сигурно до този момент историята,която ви разказвам ви се струва толкоова дълга,че бихте опрели пистолет до главата си и бихте си пръснали мозъка от скука.Да ви кажа честно, подобна мисъл ми е минавала,когато моя брат ми разказваше приказките си.Но той е скучна костенурка.Докато аз, като една забавна и приятна на външен вид костенурка няма да ви отегчавам с безмислици,а ще премина към съществената част.

В един прекрасен ден,докато Бару се разхождал в градините на двореца,дочул придворните дами да си говорят,че кралят щял да организира бал,чиято цел е да премахне всички чудаци в кралството.На този бал,с помощта на своя доверен магьосник-Фру, щял да ги разобличи и изпрати в изгнание.Изплашил се Бару,защото знаел,че ще бъде един от тях.Затова побързал да отиде при Снежко и заедно да измислят план за неговото спасение.

В този момент Снежко правел обичайната си програма за деня.Упражнявал,стойката си и речта си,за да може да бъде забелязан от краля и да бъде повишен до негов главен заместник в царските дела.

-Снежко,умни приятелю,имаме проблем-връхликайки в стаята,задъхано му казал Бару.

-Какво се е случило Бару?Пак ли скри гребена на кралицата?Колко пъти съм ти казвал да не го правиш.Знаеш,че и без това плаши рано сутрин,а така плаши дори и грозния просек пред позореца й.Човекът за малко,онзи ден да получи инфаркт.

-О,не Снежко.Не е това.По- ужасно е.Кралят довечера ще ме разкрие и ще ме запрати надалеч.

В този момент вратата се отворила и в стаята нахлул Смешко,кикотейки се.

-Здравейте,здравейте.Знаете ли какво ми се случи преди малко?Видях кралицата.В онзи неин вид,който плаши дори и гаргите,беше в кухнята и като видя,че започнах да се смея,тръгна към мен,обаче се препъна на банана,който току що бях изпуснал случайно,опита се да се задържи за масата,не успя и сега прилича на стъпкана торта за рожден ден, без глазура.Това е най-забавният час в живота ми за този ден.А вие,какво сте унили?Хайде усмихнете се.Знаете,че не обичам нацупени физиономии.

Бару го погледна и му разказа тревогата си.

-О,това ли било!?Я стига,Бару.Като те изпрати,голяма работа.Ще дойда с теб.Чувал съм,че там е много забавно и без това в двореца всички са скучни.Не разбират от шеги.Цупят се по цял ден,връткат се като кокони и мислят само как да я ядат.Не знаят как да живеят.Животът не е само храна,за бога.Той е и смях.Много смях.Дотолкова,че да те заболят бъбреците,далакът и малкото пръстче на крака едновременно.

-Ех,скъпи,Смешко незнам какво да правя.Изплашен съм.Като дете винаги ме плашиха с този град.Незнам какво да очаквам?

И тримата се спогледаха и незнаеха какво да си кажат.

Настана вечер.Подготовката за бала беше приключила.Ястията бяха сервирани,Снежко и Смешко,бяха по местата си,готови да забавляват хората,а кралят протриваше доволно ръце.Светлините бяха загасени Веселбата започна.Пееха,танцуваха,разказваха се вицове,пиеше се много гроздов сок и това си оказа влияние.Всички опияниени и развълнувани се качваха по масите и се клатушкаха в ритъма на барабаните.Само кралят беше нащрек.Той даде знак на Фру да започва с ритуала.фру се изправи,каза заклинание и всички в залата замръзнаха.Всъщност,не всички.Нашият приятел Бару,малкото джудже Стружко и красивата жена-воин-Ара, продължаваха да се клатушкат и да пеят.Като видя това,кралят се усмихна злокобно.Не му беше мъчно дори за Бару.И без това му беше писнало през годините да става за посмешище из коридорите на двореца.

-Стража!Отведете ги в тъмницата.Утре ще се разправям с тези чудаци.-каза кралят.

Стражата нахлу в залата и отведе и тримата.Бару не знаеше,какво му се случва.Беше много опиянен от гроздовия сок и дори започна да се обяснява в любов на един от стражите.Само да го бяхте видели.Опитваше се дори да го нацелува.Това определено си беше забавно.Както и да е.Когато бяха заключени в килията,жената-воин попита джуджето Стружко:

-Не ни се размина,Стружко.Какъв е твоят талант,че си тук.

Стружко я погледна и с тъга и рече:

-Нямам талант,просто съм нисък,а това също се счита за чудачност тук.Не приемат хора,които не достигат масата.Аз не съм виновен,че съм роден така.И не преча на никого.Защо ме мразят?Нима и аз не съм човек,като всички тях?-със сълзи на очи каза джуджето.

-Разбира се,че си.Дори си по човек от всики тях взети заедно.Просто Стружко,хората са такива,не приемат другите,които не се вписват в техните представи за нормално.За мен всички са нормални,стига да имаш очи да го видиш.Няма различни.Всички в сърцата си сме еднакви.Еднакво страдаме,еднакво се смеем,еднакво обичаме и никой няма да право да те отритне,само защото си нисък.Гордей се с това.Превърни го в предимство.

-Благодаря ти,Ара!А ти? Каква е твоята чудачност?

-Аз съм едноръка.Ръката,която виждаш е изкуствена.Загубих моята по време на битка.Освен това съм жена,никой в кралството не вярва,че жената може да бъде воин.За да не ме гледат със съжаление,след битката отидох при местния дърводелец и го накарах да ми измайстори една.Най-мразя да ме съжаляват.А хората,Стружко,много обичат да го правят.Сякаш,ние чудаците имаме нужда от съжаление.Не осъзнават,че имаме нужда само от любов и вяра.Това е.Нищо повече или по-малко.

След този разговор жената-воин и джуджето се излегнаха на студения под в килията и заспаха.На сутринта първа се събуди Ара.След нея,сънено отвори очи и джуджето.Само нашия Бару,още спеше.

Ара го подритна малко,Бару се стресна,отвори очи и попита:

-Кои сте вие?Къде съм?Ох,главата ми.Не трябваше да пия толкова гроздов сок.

-Добро утро,Спяща красавице-каза Ара с насмешка в гласа.Добре ли спахте?

-Ти,коя си?-попита Бару.

-Аз съм принцът дошъл да те събуди-продължи да се шегува Ара.

-Ох,никак не е смешно.-нацупи се Бару.Какво се случи?Защо сме тук?

Ара го погледна и му рече:

-Ти си чудак,затова си тук.Е,какъв е твоят талант или недостатък,защото явно не захвърлят само различни- талантливи,а и тези,които имат някакъв недостатък според краля.

-Аз мога да чета душите на хората,да разбера,кой е добър и кой е лош.И да лекувам злото.

-В такъв случай-продължи Ара-Ще трябва да впрегнеш цялата си мощ,за да излекуваш краля.Защото той определено не е от добрите.

-Него не мога да го лекувам.Той има защита от тъмни сили-каза Бару.Мога да лекувам само тези,които носят в душите си и частица добро,а кралят отдавна я е загубил.

-Лошо,много лошо.Аз съм Ара,между другото.

-Аз съм Стружко-джуджето.

-Приятно ми е,аз се казвам Бару.Явно от днес сме приятели.

-Ха,мечтай си.-отговори му Ара.Аз не се сприятелявам толкова лесно.Не вярвам на никого,дори и на чудак.

Бару я погледна изпод вежди и си помисли:-На каква ли се прави,па тая,луда.Ако иска.Аз нямам нужда от нейното приятелство.

За минута настъпи мълчание между тях,което беше прекъснато от стражата.

-Добро утро,излишна измет.Как спахте?Надявам се много зле.А ти, Бару.Искаш ли целувка за добро утро от колегата на смяна-засмя се самодоволно стражата.

Хайде тръгвайте,кралят ви чака.Движи се,дребен,давай по-бързо.Или не можеш,защото краката ти са къси-с подигравателен тон,стражата заблъска Стружко навън.

-Я, го остави намира,грозно,уродливо,пъпчиво прасе-ядосано и нападелно каза Ара.

-И ти ли искаш шут,недъгаво изчадие.Аз съм страж и си имам всички ръце и крака на правилните места.Не съм чудак,като теб.Затова тръгвай,млъкни и покажи покорство.

Ара,мислеше да му отговори,но Бару я хвана и я спря.

-Добро утро,Ваше Величество.Водя ви чудаци за закуска-казвайки това стражат излезе от покоите и не спираше да се смее.

-Я,виж ти.Какво си имаме тук.Късокрак идиот,едноръка жена,която се мисли за воин и най-омразният ми четец на души-Бару.Как сте?Дано да сте добре,защото ви чака път.Отива те там,където принадлежите.В моето кралство,няма място за чудаци.Хайде,махайте се от очите ми,не искам да ви виждам отново.

Стражата нахлу и отведе нашите чудаци към кралската кола.Качи ги насила и даде знак на кочияша да потегля.Пътят беше дълъг,Стружко не спираше да пее тъжни песни в колата,а Бару и Ара стояха замислени.Изведнъж колата спря.Кочияшът се провикна:

-Хайде,чудаци.Пристигнахме.Слизайте.Това е новият ви дом.

Тримата герои на нашата история,слязоха и пред очите им се разкри голяма порта.

Кочияшът пришпори конете и изчезна от погледа им като дим.

-Ей,Бару.Ела насам-познат глас идващ от храстите,повика Бару.

Бару се приближи и пред него изкочиха Смешко и Снежко.Разбрали,че кралят изпраща в изгнание техният приятел,те взеха магична отвара от Фру,станаха невидими и се качиха в кралската кола.

-Приятели.Какво правите тук?Толкова се радвам да ви видя.-каза Бару.

-Бару, с  теб сме,където и да идеш.Това правят приятелите-каза Снежко.

-Точно така.Аз съм с теб,както черния ми дроб има връзка с белия.-започна да се шегува Смешко.

Ара се закашля,за да привлече внимание.

-Извинете,че прекъсвам тази семейна идилия,но мисля,че трябва да влезнем през портата.Вижте,тя се отвори.

И наистина,портата,пред която стояха нашите грои се отвори широко.Те плахо пристъпиха навътре и пред тях се откри изумителна гледка.

Около двеста човека се бяха събрали на площада,пееха,танцуваха,имаше жонглиращи артисти,магични създания,странни мъже и жени,с някакви странни израстъци по лицата,но всички те изглеждаха толкова щастливи и бяха заедно,задружни в своето изгнание.Изведнъж цялата тълпа се спря и започна да пее в един тон,за да поздрави новодошлите.На Бару му направи впечатление,един голям позлатен стол в средата на площада.Там явно стоеше кралят на тайнствения град.

Петимата ни герои се спогледаха и тръгнаха,като хипнотизирани към стола.

-Здравейте,новаци.Съжалявам,че не мога да се изправя.Но загубих краката си по време на лов в гората.Една мечка ме нападна и реши,че те трябва да са нейният обяд.Аз съм чудак,също като вас.От тези чудаци,които нямат вълшебна дарба,но имат вълшебно сърце.

Добре дошли,в нашия скромен свят.Тук ще се чувствате като у дома си.Заповядайте,разгледайте наоколо-каза кралят.

-Благодарим,Ваше Величество-поклони се Смешко.За мен е чест,да бъда управляван от крал като вас.

И така.Снежко,Смешко,Ара,Бару и Стружко,тръгнаха на обиколка.Градът беше пълен със забавления.На една страна имаше малка шатра,където стара магьосница правеше заклинания,предвиждаше бъдещето чрез гледането на морски раковини и правеше отвари за любов и щастие.От другата и страна млад мъж,забавляваше всички,като четеше мислите им и след това ги разказваше на тълпата,събрала се да го слуша.Във всяка една от шатрите се случваше нещо необикновено.В последната редица имаше млада жена,която разказваше истории и всички те включваха по един чудак.Жената винаги завършваше историите си със следните думи:

-Приятели,всеки един от нас е чудак.Някои са чудаци с поведението си,други с вида си,трети с талантите си,но ни обединява едно.Всички ние,сме създадени по един и същи начин.Сърцата ни бият в един ритъм,душите ни страдат по един начин,обичаме и се смеем,затова никога не позволявайте да ви съдят и да ви казват какви сте.Вие сте идеални,защото сте самите вие.Както и на „нормалните”,така и нашата кръв е червена,не е синя,не е зелена,а има цвят на тъмночервена роза.Точно тази кръв ви подсказва,че всички дишаме един въздух и това,че сме отритнати не означава,че не струваме,означава,че тези,които са ни отритнали-не струват.

Всички наши герои се вслушаха в думите на жената.Откриха частица от собствените си помисли.Точно в този град бяха събрани всички,които нямаха място другаде.Това беше градът на чудаците,тайнственият град на магията,където всичко беше възможно,защото хората го правеха с вяра и любов.

Какво се случва по нататък с нашите герои в Тайнствения град на магията ще ви разкажа в следваща ни история.Просто ми се доспа,а аз обичам съня.Мисля,че съм влюбен в Сънчо и тази любов ще е вечна.До тогава докато ме чакате не забравяйте-Всички ние сме чудаци и точно затова светът е толкова красив.

Лека нощ чудаци,мои,До нови срещи и истории.Дано сънувате цветя.

Вечно ваша костенурка-Еврипид!