В малка гора недалеч от
вълшебния свят на еднорозите,живели осем джуджета.Всяка сутрин нашите малки приятели
имали ритуал,с който се грижили гората на еднорозите да остане скрита от
човешкия свят.
Ще ви запозная с тях поимено.
Най-голямото джудже по възраст се казвало Срамежливко-характерно за него
били големите му черни очи,леко гърбавият нос и широката му усмивка.
Срамежливко бил и един от най-умните в цялата група.От
сутрин до вечер,той обичал да разказва приказки.Неговият талант се състоял в
това,че бил добър оратор,добър слушател и много добро джудже.Сърцето му било
изпълнено с любов и нямало място за злоба и ненавист.
Второто по възраст джудже се казвал Смелчага.Той обичал да
се състезава,владеел до съвършенство всички бойни умения.Бил едър,с широки
плещи,буйна черна коса с леки къдрици.Обичал да се бие,но само ако е
предизвикан.Бил едно от най-смелите джуджета раждали се някога.Талантът му се
състоял в това,че имал бързи движения и усет за победа.
Третото джудже се казвало Усмивко.Усмивко бил вечно
засмян,както се предполага и от неговото име.Дори,когато спял усмивката не
падала от лицето му.Усмивчо имал руса коса,малки присвити очички и едва
забележима тръпчинка на дясната страна на устата му.
Обичал да внася малка доза щастие у всеки един,който го
познавал.Усмивко вярвал,че ако всички се усмихват толкова широко и искрено като
него,светът ще бъде едно по добро място за живеене.Това бил и негов талант,да
превръща и хората и мистичните създания от намръщени и сърдити в усмихнати.
Четвъртото джудже се казвало Веселяшко.И той като
Усмивко,обичал да бъде засмян.Разликата била в това,че Веселяшко се смеел с
глас и разказвал вицове,правил забавни номера на останалите джуджета и се
стремял никога да на им е скучно.Веселяшко бил с тъмна кожа,гологлав и с леко
присвити очи,които понякога му придавали учуден и забавен вид.Неговият талант
бил в комедията.Всичко,което кажел или направел се приемало за шега.
Петото джудже се казвало Сърдитко.Едно от най-сърдитите и
вечно намръщени джуджета.Дори Веселяшко и Усмивко не можели да променят
нацупения му вид.Сърдитко намирал всичко
за дразнещо.Вечно се оплаквал,не спирал да мърмори,дразнел се дори и от
движението на мравките.Винаги казвал,че ги чува,когато се движат в група или по
единично.Сърдитко имал сериозно изражение на лицето,големите му устни и
изразителният му поглед,стоели в едно и също положение като замръзнали.Веждите
му били гъсти и гарваново черни,почти закриващи очите му.Това придавало на вида
му още по сериозен и сърдит вид.Талантът на Сърдитко бил в това,че можел да
превърне всеки от щастлив и усмихнат,в
намръщен и зловещ.Той не бил лошо джудже,просто не знаел как да бъде щастлив и
усмихнат.
Шестото джудже се казвало Чистач.Както може би се
досещате,обичал реда и чистотата.Ядосвал се всеки път,когато нещо не било на
мястото му,не обичал мръсотията и чистил постоянно.Той самият имал спретнат
вид,винаги бил облечен в костюм,дори пижамата му имала елегантен и безупречен
вид.Талантът на чистач бил в организацията.Неговата педантичност винаги
успявала да бъде от полза за околните.
Седмото джудже носело името Смръдливко.То мразело да се
къпе. Доста често се налагало Чистач
насила да го вкарва в банята,за да измие от него всяка мръсотия полепнала се по
тялото му.Смръдливко обичал да се цапа.Не обичал да чисти и до леглото му
винаги имало някаква развалена храна.За него било удоволствие,когато наоколо е
пълен хаус.Не си перял дрехите,прибягвал до това само ако вече те променяли
цвета си до такава степен,че и той самият забравял какъв е.Талантът на
Смръдливко бил в това,че дори в пълна неразбория около него успявал за по малко
от три секунди да намира всичко,което се наложи.
Осмото джудже се казвало Работливка.Обичала да се
труди,грижила се да изкарва по голямата част от прехраната на останалите
седем.Била и единственото джудже-жена,което я направило и началник на всички
останали.Работливка била много дружелюбна,с дълга черна коса,която влачела след
себе си.Очите и били кафяви и големи,наподобяващи очите на крава.Имала малка
бенка от ляво на устната и белег по рождение намиращ се на корема и наподобяващ
череп.Талантът на Работливка бил в това,че никога не се изморявала,можела да
работи от сутрин до вечер,седмици наред,стига да е свършила с всичко на време.
Всяка сутрин нашите герои се захващали с обичайните си
задължения.Всяка вечер те се прибирали в малката си къщичка,вечеряли и всеки
разказвал на останалите по една история за лека нощ.В една от тези вечери,по
средата на зимата дошъл ред и на Работливка да разкаже своята
история.Джуджетата се наредили до камината,сгушили се едно в друго и
заслушали.Работливка заразказвала:
-Дълго време мислих приятели мои,каква
история да ви разкажа.Всеки от вас през тези години, разказваше истории за
дракони,феи,еднорози и приказни създания.Затова, аз реших да ви разкажа
историята на моя живот.Нали знаете,че животът на всеки един от нас може да се
побере в една книжка-голяма или малка няма значение,но винаги в тази книжка
може да намерите поука-голяма или малка пак няма значение.Та такава е и
историята на моя живот, с поука и приключения,с щастие и мъка,със семейство и
самота.
Родих се в бедно
семейство,многочленно при това.Толкова бедно,че баща ми трябваше да дели шепата
ориз ,за цяла седмица на всички нас.Той винаги оставаше гладен.Стараеше се аз и
сестрите ми да бъдем нахранени.Майка ми починала,когато съм била на една
годинка.Татко казваше,че странна човешка болест я взела от нас.Каза ми,че
хората и дали името на речното създание с осем крака.Наричали я рак.Незнаех
защо я наричат така.Раците са добри и винаги са били в помощ на моето
семейство.Много често са ни носили миди от дълбините на водите,за да не ядем
само ориз.Странни са човеците,най-страшните неща кръщават с най-хубавите имена.
Имах осем сестри.Аз бях най
голямата.Затова аз трябваше да се грижа за тях.Поне така татко ми казваше.Баща
ми беше добро джудже,но се забърка с хората от другата земя.Те го научиха да
пие странна миризлива вода,която го караше да спи много,да ни се кара често и
да ни бие.Правеше и други неща,с една от
сестрите ми-най-малката.Аз не го разбирах.И до ден днешен не го разбирам.Беше
страшно.Чувах я нощем как плаче,но аз самата бях изплашена и не правех
нищо.Една сутрин се събудих и татко го нямаше.Отидох до стаята му и видях,че е
заспал дълбоко,толкова дълбоко,че не се събуди никога.Горските обитатели ни
помогнаха да го погребем и така се започна по големият ад за мен.....
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар